Природен парк „Витоша''
Местоположение
Парк Витоша се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир „Студена“. На запад Витоша стига до
Статут
С постановление на Министерски Съвет No.15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден резерват „Бистришко бранище“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „Торфено бранище“.
История
- 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха.
- 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха.
- 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
- 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха.
- 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк.
- 2004 г. – последна до момента промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха.
Резервати
В границите на парка се включват 2 резервата:
- Биосферен резерват Бистришко бранище
- Резерват Торфено бранище
Природни забележителности
Флора
Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен:
- 500 вида сладководни водорасли;
- 805 вида гъби;
- 360 вида лишеи;
- 326 вида мъхове;
- 1489 вида висши растения
Фауна
Животинският свят също е изключително разнообразен:
- Безгръбначни – 540 вида;
- Насекоми – Голям дъбов сечко, Буков сечко, Червена горска мравка;
- Риби – балканска пъстърва;
- Птици – намерени са 236 вида, от които 120 са гнездящи, а 53 са прелетни. Основните видове са сокерица, жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, червенушка, голям пъстър кълвач, черен кълвач, керкенез, мишелов, голям ястреб и други.
- Бозайници – благороден елен, сърна, мечка, вълк, заек, лисица, видра, дива котка и др.
В парка се срещат 13 вида прилепи – малък подковонос, голям подковонос, пещерен дългокрил и други.