Добре дошли в моя уебсайт

Природен парк „Витоша''

Местоположение

Парк Витоша се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир „Студена“. На запад Витоша стига до
Витоша

Статут

С постановление на Министерски Съвет No.15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден резерват „Бистришко бранище“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „Торфено бранище“.

История

  • 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха.
  • 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха.
  • 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
  • 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха.
  • 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк.
  • 2004 г. – последна до момента промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха.

Резервати

В границите на парка се включват 2 резервата:

Природни забележителности

Флора

Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен: 

Фауна

Животинският свят също е изключително разнообразен: 

В парка се срещат 13 вида прилепи – малък подковоносголям подковонос, пещерен дългокрил и други.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.